Бевърли, прислужница с огнено желание, се оказва сама в къщата, копнееща за някакво интензивно удоволствие.Ръцете ѝ се лутат по разкъсания черен чорапогащник, единственото нещо, което я отделя от топлината на кожата ѝ.Не може да устои на желанието да се докосне, да погали пулсиращата си нужда.Пръстите ѝ изследват всяка процепка,всяка извивка,изпраща тръпки на удоволствие, които преминават през тялото ѝ.Но това не е достатъчно.Тя жадува още, има нужда от още.Очите ѝ трептрепват към дилдото на плота, изкусителна гледка, която обещава върховното освобождаване.С болезнено очакване тя посяга за това, пръстите ѝ шарят по дължината на играчката.Мисълта да проникне сама в нея, да запълни пустотата си, изпраща вълни от възбуда, които я обземват.Прави го,тялото ѝ трепери от удоволствие, докато язди дилдото язди, изпразва се през стенанията.Така е сама сама в дома ѝ,само насища се сама,ненаситна е всеки път, ненаситна и ненаситно сама, ненаситена.
