В сърцето на уютната ни обител се оказваме отдадени на най-съкровените удоволствия.Телата ни се преплитат в танц стар като времето, свидетелство за неподправената, първична връзка, която съществува между две души.Всеки допир, всеки стон, симфония от желание, която отеква през стените на светилището ни.Гледката на нея, моята Рика, нейните тъмни, пищни кичури, които се качват върху раменете ѝ, очите ѝ, вир от копнеж, сирени призовават, на които не мога да устоя.Тялото ѝ, храм от чувственост, платно от красота, което имам привилегията да нарисувам с моите желания.А аз, бояджия, любовника, мъжа, който е намерил Морочита, този, който подпалва света ми.Това е нашата любов, нашата страст, нашият момент, правенето на любов.
