След дълъг работен ден последното, което исках да направя, беше да се прибера и да се сблъскам със същата стара рутина. Но тогава попаднах на най-зашеметяващата парагвайска красавица и просто не можах да устоя на желанието да я поканя обратно при мен. Гледката на безупречната ѝ кожа и тези съблазнителни извивки бяха достатъчни, за да ме подлудят. Знаех, че трябва да я имам. Обратно у дома химията между нас беше осезаема. Не губихме време и се заловихме за работа. Тя беше естествена в леглото, движенията ѝ ритмични и чувствени. Начинът, по който пое контрол, всяко докосване, изпращащо тръпки по гръбнака ми, беше просто хипнотизиращ. Беше ясно, че това не беше първото ѝ родео. Опитът ѝ в изкуството на любовта ме остави без дъх и знаех точно тогава и там, че съм взел правилното решение, когато я поканих у дома.
